Хей, така и така си тук, защо не се регистрираш ? Това е едно от най-новите рпг-та. Влез и се забавлявай! blushh



 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Нещо , което болния ми мозък породи вчера
Вто Мар 08, 2011 3:35 pm by Charismatica

» Какво ще направиш ако предишния те целуне?
Вто Мар 08, 2011 3:31 pm by spaydi

» --Отбори--
Сря Мар 02, 2011 11:53 am by spaydi

» Лайто Ягами
Сря Мар 02, 2011 11:46 am by spaydi

» ! Профили !
Пет Яну 28, 2011 6:18 pm by Харуко Йоури

» --- ЛаФчЕ 2~
Вто Яну 25, 2011 11:15 am by Нао Сора

» Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг]
Вто Яну 25, 2011 11:09 am by Нао Сора

» Тренировъчна площадка 1 [ Отбор Ямако]
Нед Яну 23, 2011 3:04 pm by Надара Саме

» Академията
Вто Яну 18, 2011 1:15 am by Надара Саме

Top posters
Ай Хи Ками
 
Баннат недъг
 
Надара Саме
 
Хиро
 
Кагами Райто
 
Харуко Йоури
 
Маю на Ми
 
Хагакуре Кайрен
 
Неро
 
Нао Сора
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Пет Дек 24, 2010 3:16 pm
Търсене
 
 

Display results as :
 
Rechercher Advanced Search

Share | 
 

 Нещо , което болния ми мозък породи вчера

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Charismatica




Брой мнения : 1
Дата на регистрация : 08.03.2011

ПисанеЗаглавие: Нещо , което болния ми мозък породи вчера    Вто Мар 08, 2011 3:35 pm

(още няма заглавие :о )

Началото
Това е моята история. Казвам се Сам. Работя за правителството и съм част от секретен проект за развиване на човешките способности. Нямам право да разказвам на никой за този проект , а също така ми е забранено да демонстрирам силата ,която придобих по време на експеримента. С две думи достигнах нивото на свръхчовек. Не знам какви планове имаха за мен , но всеки ден изпробваха уменията ми и ме подлагаха тестове. Не зная до кога щеше да продължи всичко това, и сигурно щях да живея по този начин, ако не бе дошъл онзи ден. Денят ,в който всичко се промени и разбрах каква е истинската ми цел. Мислех , че съм единственото „опитно зайче“ , ала грешах.
Имаше и други. Разбрах го , когато се натъкнах съвсем случайно на една тайна стая с няколко болнични легла. Картинката не беше от най-приятните, затова няма да я описвам с подробности. На едното легло лежеше някакво момче с доста болнав вид. Щом усети присъствието ми се втренчи в мен.
- Кой си ти? И ти си един от тях, нали? Не ме наранявай, моля те. Вече ми причиниха достатъчно.- момчето пребледня и започна да се дави от внезапна кашлица
- Хей, успокой се. Няма да ти сторя нищо. Самият аз съм експеримент.
- Сам? Ти ли Сам , за когото толкова говорят ? Слушай ме , най-добре изчезвай оттук докато имаш този шанс.-думите му отново бяха прекъснати от кашлицата
-Какво ти е?- попитах го
Умирам. Поредният неуспешен експеримент като всички преди мен. Никой не е издържал на опитите.... освен теб. Ти си еволюция на човешката раса. Ти си уникален. Затова си им толкова нужен. Чрез теб те могат да имат всичко.
Чакай, чакай. Онези с белите престилки изобщо не са ми споменавали такива неща. Доколкото си спомням не съм виждал такива неща и в договора , когато дойдох . Не трябваше ли този експеримент да е само с хора, които го желаят?
Дълбоко в себе си знаеш , че и ти не искаш да си тук. Тук няма доброволци, а само интереси. По някакъв начин са успели да те привлекат.
Щом си тук значи, че те са искали да си тук , а не ти...- момчето спря и в очите му прочетох ужас. Доктор Франкен бе влязъл и ни гледаше подозрително , ала изглежда не бе чул разговора .
-Сам, какво правиш тук? Тази стая е с висока степен на секретност.
-Не видях никакви пречки да вляза. А и кой ще ме спре? Все пак от няколко месеца това е моят дом. Реших да го поразгледам.
-Не се прави на умник. Знаеш , че не бива да влизаш в стаи , в които нямаш
работа, нали?Ще те помоля да излезеш и двамата да забравим , че това се е случило. Знаеш , че наказанията не са никак леки.- старчето беше прав. Налагаше се да отстъпя , затова погледнах за последен път момчето и излязох. Какво ли щяха да му сторят? Умората не ми позволи да мисля повече и се прибрах в стаята си. Последните мисли и впечатления се изгубиха в съня ми.

Глава втора

Някъде около 8 сутринта...
Събудих се от необичаен шум. Сякаш в съседната стая имаше много хора ,които разпалено обсъждаха нещо на много висок тон , а предвид изострените ми сетива не можех да спя -все едно бяха до мен и ми викаха в ухото. Нямах избор , трябваше да ги изтърпя докато млъкнат и ме оставят да спя. Не желаех да ги подслушвам , ала беше неизбежно.
„-Ами , ако и този път е неуспешно? Вложихме прекалено много средства , а проклетите хора не издържат опитите. 2000 експеримента и само един положителен от тях.“
„-Длъжни сме да опитаме. Усещам , че имаме още един необикновен индивид.
А индивиди с такива показатели се срещат изключително рядко.“
„- Държавата намали средствата ни. Все по-малко прикритие ни остава. Този експеримент трябва да е успешен, не можем да си позволим нов провал. С оглед на положението това може да се окаже последният ни шанс.“
„- Добре тогава. Пригответе флуидите. Започваме след час.“
Разговорът приключи, ала след това което чух изобщо не ми се спеше. Бях изумен... 2000 експеримента?! Но как не съм видял никой . Денонощно съм тук. Няма как да са ги скрили.. но все пак вчера видях един и то съвсем случайно. Тази работа изобщо не ми харесваше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Нещо , което болния ми мозък породи вчера
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: СВОБОДНА ЗОНА :: Аз? :: Лично творчество (Стихове,Разкази)-
Идете на: