Хей, така и така си тук, защо не се регистрираш ? Това е едно от най-новите рпг-та. Влез и се забавлявай! blushh



 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Нещо , което болния ми мозък породи вчера
Вто Мар 08, 2011 3:35 pm by Charismatica

» Какво ще направиш ако предишния те целуне?
Вто Мар 08, 2011 3:31 pm by spaydi

» --Отбори--
Сря Мар 02, 2011 11:53 am by spaydi

» Лайто Ягами
Сря Мар 02, 2011 11:46 am by spaydi

» ! Профили !
Пет Яну 28, 2011 6:18 pm by Харуко Йоури

» --- ЛаФчЕ 2~
Вто Яну 25, 2011 11:15 am by Нао Сора

» Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг]
Вто Яну 25, 2011 11:09 am by Нао Сора

» Тренировъчна площадка 1 [ Отбор Ямако]
Нед Яну 23, 2011 3:04 pm by Надара Саме

» Академията
Вто Яну 18, 2011 1:15 am by Надара Саме

Top posters
Ай Хи Ками
 
Баннат недъг
 
Надара Саме
 
Хиро
 
Кагами Райто
 
Харуко Йоури
 
Маю на Ми
 
Хагакуре Кайрен
 
Неро
 
Нао Сора
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Пет Дек 24, 2010 3:16 pm
Търсене
 
 

Display results as :
 
Rechercher Advanced Search

Share | 
 

 Led Zeppelin

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Баннат недъг


avatar

Male Брой мнения : 811
Дата на регистрация : 24.12.2010

Герой на потребителя
Възраст: 2
Фракция: Академик

ПисанеЗаглавие: Led Zeppelin   Съб Дек 25, 2010 12:51 pm

Лед Цепелин (на английски: Led Zeppelin[1]) е британска хард рок група, създадена през 1968 г. от родения в Хестън, Мидълесекс (Англия) китарист Джими Пейдж. Това е една от най-влиятелните и популярни групи в историята на рок музиката след Бийтълс, положила основите на хард рока и хеви метъла, модифицирайки блуса и фолк рока, придавайки им неочаквано за времето си мощно звучене.
С появата на Лед Цепелин се свързва и новата представа за специфичен звук на музикалните изпълнения. Новата революционна роля на електрическата китара с характерен за времето си дисторшън звук има водеща роля във всяко едно изпълнение за разлика от по-мелодичният звук на Бийтълс, бас китарата и барабаните са изведени в гръмогласен ритмичен съпровод на звученето на всяка песен, а дрезгавият и респектиращо висок глас на вокала кара публиката да изпада в истерия.
Много критици определят музикалния стил на Лед Цепелин като „хеви блус рок“. В текстово отношение Цепелин също въвеждат нещо ново, интегрирайки голяма доза мистика и митология в песните си. Групата утвърждава и концепцията на албумно ориентирания рок, като отказва да издава отделни популярни песни под формата на сингли, с което поставя началото на традиционното за повечето рок и метъл групи специфично и отличително звучене във всеки отделен албум.
Съдържание [скриване]
1 История
1.1 The Yardbirds
1.2 Смяна на името
2 Албумите
2.1 Led Zeppelin
2.2 Led Zeppelin II
2.3 Led Zeppelin III
2.4 Led Zeppelin IV
2.5 Houses of the Holy
2.6 Physical Graffiti
2.7 Presence
2.8 In Through the Out Door
2.9 Coda
3 Членове
4 Официална дискография
4.1 Изпълнения на живо
4.2 Компилации
5 Видеография
6 Бележки
7 Виж също
8 Външни препратки
История [редактиране]

The Yardbirds [редактиране]
Лед Цепелин е сформирана от останките на разпадналата се през 1968 година група The Yardbirds, в която Джими Пейдж се включва малко преди нейния край, заменяйки Ерик Клептън на соло китара. 1965 е годината на първия контакт между членовете на The Yardbirds и Джими Пейдж, който получава предложение да замени напусналия малко преди това китарист Клептън, но Пейдж отхвърля предложението, препоръчвайки приятеля си Джеф Бек, който веднага е одобрен. Пейдж продължава работата си на студиен музикант, участвайки и в няколко съвместни проекта с музиканти от различни популярни групи, но през 1966 все пак приема повторната покана от страна на The Yardbirds, като първоначално хваща баса, но съвсем скоро разменя ролята си с ритъм китариста Крис Дреха и заформя впечатляващо китарно дуо с Бек. В групата периодични участия взима и басистът Джон Пол Джоунс. В този си вид групата просъществува до 1968, когато двама от основателите ѝ Кейт Релф и Джеймс Макарти напускат, оставяйки Пейдж и басиста Крис Дреха сами, като за последните двама остават и правата по името на групата, както и задачата да намерят нови музиканти за предстоящото вече обявено турне. Малко преди това е напуснал и китаристът Джеф Бек, който по-късно прави успешна соло кариера. Първоначалното желание на Пейдж е в групата да бъдат привлечени вокалиста Тери Райд и барабаниста на Procol Harum Би Джей Уилсън, но и двамата отказват. Райд обаче съветва Пейдж да се обърне към вокалист на име Робърт Плант, пеещ в групата Hobbstweedle. След като го слуша на живо, Джими Пейдж решава незабавно да привлече Плант, който е обявен официално за новия вокалист на групата през август 1968. Същия месец басистът Дреха обявява, че напуска и на негово място е привикан Джон Пол Джоунс, с когото Пейдж вече е работил в предишните проекти на The Yardbirds. Робърт Плант на свой ред препоръчва на Пейдж барабаниста на предишната си група The Band of Joy Джон Бонъм, който първоначално отказва, поради по-изгодно предложение от друга група, но впоследствие приема поканата на Пейдж. Новосформираната група е наречена The New Yardbirds и осъществява обявеното вече турне на The Yardbirds.
Смяна на името [редактиране]
През октомври 1968 година, малко след приключването на турнето, името на групата е сменено на Лед Цепелин. То всъщност е дадено съвсем неволно от барабаниста на The Who Кейт Муун, който отбелязва със злорадство по адрес на The New Yardbirds: „С този състав ще се сгромолясате като оловен балон“. На английски думата, използвана за „оловен“, е „lead“ и Пейдж решава иронично да нарече групата Lead Zeppelin (букв.: оловен цепелин). Обаче, произнесена по различни начини, думата „lead“ означава различни неща. Произношението, съответстващо на „оловен“, е [лед]. Ако пък се думата се произнесе като [лийд], значението ѝ се променя на „водя“ или „водещ“ (пр.). За да се избегнат недоразумения, е взето решение думата да бъде изписвана като „led“. Съществува и втора версия по въпроса за произхода на името, според която не Муун, а друг член на The Who, Джон Ентуистъл, предлага това име по време на съвместен проект с Пейдж, Джон Пол Джоунс и Джеф Бек, когато между четиримата се заражда идеята за сформиране на група, която с тежката си музика си „ще се възнесе като оловен балон“ („it will go over like a lead balloon“, по предполагаемите думи на Ентуистъл). И до днес няма яснота коя от двете версии отговаря на случилото се по онова време, но така или иначе преименуването на The New Yardbirds в Led Zeppelin става факт.
Албумите [редактиране]

Led Zeppelin [редактиране]
виж Led Zeppelin
Същия месец групата записва за по малко от 30 часа своя дебютен едноименен албум, който е издаден в началото на 1969 година. За този албум те взимат от Atlantic Records необичайно висок за времето си аванс от 200 000 долара. Албумът съдържа смесица от блус и рок със силни дистерни китари, правещи го едно от основните звена в еволюцията на хард-рока и хеви метъла. Този приом се среща за пръв път при Цепелин, отпушвайки огромна вълна от групи, приели подобен начин на звуковъзпроизвеждане и блус интерпретация. Албумът отбелязва небивал успех, най-вече в Съединените щати, където единствено албумите на Бийтълс бият по продажби Лед Цепелин. В по-късните години на успех Пейдж, под натиска на медии и музикални критици, официално признава, че в някои от песните от албума са използвани музикални мотиви и фрагменти от съществуващи по това време блус изпълнители, въпреки, че на обложката това не е изрично указано. Албумът съдържа и интерпретация по парчето на Уили Диксън и Дж. Б. Леноар „You Shook Me“. Първоначално албумът получава от критиката негативни отзиви, но оценката за него се променя драматично след комерсиалния му успех и в последвалите десетилетия той е възприеман от мнозина като връх в творчеството на групата и хеви метъл музиката изобщо. През 2003 г. сп. Ролинг Стоун го класира като номер 29 в своята класация за 500 най-велики албума на всички времена.
Led Zeppelin II [редактиране]
виж Led Zeppelin II


На живо в Монтрьо, март 1970 г.
През октомври 1969 излиза и вторият албум, озаглавен Led Zeppelin II, който е записан по време на многобройните турнета на групата в Англия и Америка. И този албум постига огромни успехи, като не слиза от първото място в американските класации цели седем седмици. Стилът в него е подобен на този в първия албум, но с повече динамика, по-тежки китарни рифове, изнесени на преден план (нетипично за рок музиката до тогава) и множество сола. В по-голямата си част албумът е повече рок ориентиран в сравнение с предшественика си, но и тук се срещат не малко песни, повлияни от ранните творби на американския блус изпълнител Уили Диксън. Парчето „Whole Lotta Love“ предизвиква голям интерес със своите иновативни рифове и ритъм секция, и се превръща в първата им популярна песен, обиколила класациите по целия свят.
Led Zeppelin III [редактиране]
виж Led Zeppelin III
Третият албум, кръстен Led Zeppelin III, е записан в студио в Уелс и показва определено израстване на групата в композиторски аспект. Наситен е с британски фолклорни влияния и келтски фолк елементи, а звученето на целия албум е доста по-акустично от предните два. През ноември 1970 година на музикалния пазар се появява първият сингъл на групата — откриващото парче от албума „Immigrant Song“ плюс един от малкото им бисайдове „Hey Hey What Can I Do“, издаден от Atlantic Records без изричното съгласие на членовете на Led Zeppelin, с което компанията си навлича гнева на четиримата музиканти.
Led Zeppelin IV [редактиране]
виж Led Zeppelin IV
Четвъртият албум, Led Zeppelin IV, се определя от мнозина като върхова точка в творчеството на групата, както и като един от най-важните и влиятелни рок албуми на всички времена. В него са комбинирани всевъзможни стилови и тематични насоки — от суров хард рок, изпълнен с множество рифове и динамика („Black Dog“), през осъвременени рокендрол мотиви („Rock and Roll“) и блус („When the Levee Breaks“), до чисто фолклорни композиции („The Battle of Evermore“). Песента, превърнала се в тотален хит, „Stairway to Heaven“, съчетава двата полюса (хард рок и фолклор) и разкрива в най-пълна степен творческата сила и майсторство на групата. Тази песен е „майката“ на много други подобно структурирани песни с плавно преливащи се една в друга части (започвайки бавно и меланхолично с акомпанимент само на една акустична китара, но постепенно усилвайки темпото, завършвайки с твърди рифове и сола и мощни барабани). Това е и най-популярната им песен, считана от мнозина за най-доброто хард рок изпълнение за всички времена. „Stairway to Heaven“ е може би единствената песен, превърнала се в мегахит без да бъде издавана като сингъл. В някои песни са прибавени допълнителни музикални инструменти като хармоника, изпълнена от Плант и мандолина и клавири, в изпълнение на басиста Джон Пол Джоунс.
Houses of the Holy [редактиране]


Концерт в Чикаго, януари 1975 г.
Следващият албум на групата, „Houses of the Holy“, издаден през 1973, представлява един вид експеримент, съдържащ значително по-дълги композиции от тези в предните записи, както и доста по-обширно използване на синтезатори, в изпълнение на Джоунс. Композициите са с повече мелодични пасажи и фолклорни мотиви за сметка на рифовете, които са по-малко в сравнение с Led Zeppelin IV, което придава една по-отворена и разпускаща атмосфера. Песента „D'yer Mak'er“ придава лек колорит на албума със своето реге звучене необичайно заглавие, което представлява комична игра на думи (произнася се Jer Maker, близко звучащо до фразата „Did you make her?“ и Ямайка на английски). Последвалото турне в САЩ отново чупи рекорди, след като на концерт в Тампа, Флорида, се събират рекордните за времето си 56 800 фена, повече, отколкото на рекордния концерт на Бийтълс през 1965, събрал над 55 600 души. Три от напълно разпродадените концерти на групата на стадион Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк са филмирани.
През 1974 година Цепелин основава свое собствено звукозаписно студио, наречено Swan Song, на името на една от петте неиздадени песни на групата. Освен, че издава собствените си албуми, Цепелин сключва договор с групи като Bad Company, Pretty Things, Maggie Bell, Detective, Dave Edmunds, Midnight Flyer, Sad Cafe и Wildlife.
Physical Graffiti [редактиране]
През 1975 излиза първият им двоен диск „Physical Graffiti“, съдържащ песни, записани по време на студийните записи за предните три албума плюс някои нови парчета. Песента, която прави най-силно впечатление е „Kashmir“, изобилстваща с източни музикални мотиви. Като цяло в албума се забелязват влияния от различни стилови насоки, като с парчето „Down by the Seaside“ групата се доближава дори до звученето на американското кънтри. Типичният динамичен стил на Цепелин е съсредоточен в песните от първия диск, докато вторият представлява един своеобразен експеримент на групата в насока звучене, където преобладават акустичните и по-хаотични моменти, с доза рокендрол в добавка. От този албум нататък се наблюдава по-засилено използване на кийборд от Джон Пол Джоунс.
Следващата година групата решава да направи кратка пауза, без турнета и студийни записи, като се съсредоточава към завършване на неиздадения концертен филм, заснет в Ню Йорк през 1973. След това е предвидено кратко турне из Европа, но по време на ваканция на остров Родос, Гърция Робърт Плант претърпява тежка автомобилна катастрофа с жена си и счупва глезен, което отказва групата от заплануваното турне.
Presence [редактиране]
През 1976 на пазара се появява седмият албум на групата Presence, записан за 3 седмици. Той се сдобива с платинен статус по продажби, но отбелязва промяна в звученето на Цепелин, като китарата заема по-централно място, а цялостното звучене е по-разпуснато и небрежно. Като цяло албумът се приема със смесени чувства от фенове и критици, като дори е определян от някои като най-слабият им албум. От друга страна Джими Пейдж го отличава като любимия му негов албум, отчасти поради факта, че е записан бързо и във време на несигурност за групата. Следва мащабно турне в САЩ, което отново чупи рекорди за приходи и посещаемост.
В края на 1977 ново нещастие сполетява Робърт Плант — малкият му син Карак загива от остра белодробна инфекция. Оставащите дати от турнето са отменени и Плант се прибира в Англия. Следват тежки месеци за вокалиста, който не възнамерява да се върне в амплоато си на световна рок звезда. Той прекарва по-голяма част от времето си в местния пъб в близост до къщата му в Уелс.
In Through the Out Door [редактиране]
След дълги увещавания от другите членове на групата и най-вече добрия му приятел Бонъм, Плант се съгласява да се върне към музиката. Последният студиен запис на Лед Цепелин е осъществен в Швеция, в звукозаписното студиото на местната легендарна поп група ABBA, и е озаглавен In Through the Out Door. Албумът отново изобилства от синезатори по настояване на Джон Пол Джоунс, а в класациите на Англия и Америка достига до номер едно, както неговите предшественици. Съчетани са различни стилове, като се прокрадват дори мотиви от станалите модерни по това време диско, пънк и ню уейв, умело вплетени в типичния стил на Цепелин. Поради тежките проблеми на Джими Пейдж с хероиновата му зависимост, този албум е доминиран повече от Джоунс и Плант.
През лятото на 1979 групата изнася два гигантски концерта на фестивала Кнебуърт, Англия, които събират общо над 350 хил. зрители и затварят устите на критиците, които обявяват групата за „динозаври“, най-вече заради новото пънк движение.
През 1980 Лед Цепелин изнася няколко концерта в Европа като подготовка за голямо турне в САЩ, но плановете пропадат, след като на 25 септември в къщата на Джими Пейдж, където групата репетира, барабанистът Джон Бонъм е намерен мъртъв в леглото си. Причината е свръхдоза алкохол. Останалите членове са потресени от случилото се и единодушно решават да сложат край на групата.
Coda [редактиране]
Две години след смъртта на Бонъм, групата издава компилацията Coda, която съдържа неиздавани песни от сесиите по записите на всички студийни албуми. Преплетени са различни стилови насоки от типичния рокендрол на 50-те до свободна интерпретация на пънка. През 1983 албумът заема пето място в класацията за поп албуми на Billboard.
Членове [редактиране]

Робърт Плант — вокали, хармоника
Джими Пейдж — китари
Джон Пол Джоунс — бас китара, синтезатори, клавири, мандолина
Джон Бонъм — барабани
Джейсън Бонъм — барабани (син на Джон Бонъм, участвал само в концертни изпълнения)
Официална дискография [редактиране]

Led Zeppelin (1969)
Led Zeppelin II (1969)
Led Zeppelin III (1970)
Led Zeppelin IV (1971)
Houses of the Holy (1973)
Physical Graffiti (1975)
Presence (1976)
In Through the Out Door (1979)
Coda (1982)
Изпълнения на живо [редактиране]
The Song Remains the Same (1976)
BBC Sessions (1997)
How the West Was Won (2003)
Компилации [редактиране]
Led Zeppelin (Box Set) (1990)
Remasters (1990)
Profiled (1990)
Boxed Set 2 (1993)
The Complete Studio Recordings (1993)
Early Days (1999)
Latter Days (2000)
How The West Was Won (2003)
Mothership (2007)
Видеография [редактиране]

The Song Remains the Same (1976), концертно DVD, включващо изпълнения от тридневния концерт в залата Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк през 1973 година.
Led Zeppelin DVD (2003), съдържа колекция от концертни изяви на групата в периода 1969-1979 година.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Led Zeppelin
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Led Zeppelin

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: СВОБОДНА ЗОНА :: Музика-
Идете на: